Любопитни факти за София и за някои от паметниците на културата в нея

 

Историята се учи в училище с цел да не повтаряме грешките на отминалите поколения. Българите имаме една от най-древните истории  в Европа и по света. За това ще се спра на някои фатки и места за столицата ни, защото  много малко от хората, които днес живеят в нея, а и тези, които идват периодично знаят или се запитват за някои от тези неща.

1.Името на столицата

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис. Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика. Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец (Срѣдецъ). То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика.  През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“ След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София.

2.Свети Александър Невски

„Свети Александър Невски“ е православен храм-паметник в София, който e катедрален храм на българския патриарх. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848 – 1918), италиански възпитаник ,издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 м. н.в. Първият проект (1884 – 1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лв. С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение.

3.Лъвов мост и Женският пазар

Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река. Проекта за моста е на Вацлав Прошек. Изпълнението му става през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 м. и е широк 18,1 м. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В близост до моста се намира и Женският пазар, който в по-стари имена носи имената „Житен пазар“ и „Конски пазар“. Обособява се , като пазар още преди Освобожденияте от османско владичество през 1878 година.

4.Орлов мост 

Мостът е построен през 1891 година, две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Адолф Вацлав Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против владичеството. След демократичните промени през 1989 г. Орлов мост става често предпочитано място за демонстрации, като милионния митинг на СДС на 7 юни 1990 г., разпрострял се и по протежение на „Цариградско шосе“ до височината при „Алея Яворов“, както и природозащитните протести на движението „Окупирай Орлов мост“ през 2012 г., антимонополните протести в началото на 2013 г. и протестите срещу кабинета „Орешарски“.

5.Борисовата градина

Борисовата градина е най-големият парк в София. Площта му е 3,02 кв. км. При нейното създаване градината е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център. Най-напред паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина .По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата. След демократизирането на страната паркът отново е наименуван на Борис III. До Освобождението на терена е разположен турски военен полигон. През 1879 г. с общинско разпореждане значителна част от него е отредена за турско гробище. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф. През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета.

 

6.Национален дворец на културата ( НДК)

До 1990 г е. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“, на името на Людмила Живкова, която дава идеята за създаването му. НДК  е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Предназначението на сградата, която разполага с 13 зали и се намира в центъра на София, е да се използва за културни прояви. Строежът му е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава. Най-голямата зала („Зала 1“) разполага с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 м² площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 м² и има обем 576 800 м³.

7. Народното събрание

Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г., като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891 – 1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

Надяваме се тази информация да Ви е била, както интересна, така и полезна!

Остави своето мнение

CityGo