tea

Какво по-приятно от чаша чай за душата! Тази напитка е уникална, не само със своите разновидност, но и с уникалното си разнообразие. Това питие може да се пие както зиме, така и лете, като тази традиция е застъпена много силно във Великобритания и някои от бившите и колонии, като там към него се добавя и мляко.

Съществуват 6 основни разновидности на чая, от тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и основната разлика между сортовете е в начина на обработката на листата. Eто и описание на различните видове чай:

 

– бял – за този чай съществуват известни разногласия между Китай и другите произвеждащи чай страни. За неговото производство се използват младите листа или новите пъпки, преминали минимална оксидация. Пъпките могат да бъдат защитени от пряка слънчева светлина, за да се предотврати образуването на хлорофил. Оксидацията протича по време на увяхване и се спира при последващото сушене.Оптималните условия, при които се осъществява процесът на увяхване, са 30 °C, 65% относителна влажност, продължителност 26 часа. Но процесът може да продължава до 3 дни в зависимост от сезона и околната температурата. Белият чай се произвежда в по-малки количества в сравнение с другите видове и съответно е по-скъп. Названието му е свързано със сребристо-белия цвят, който му се придава от косъмчетата по долната страна на чаените листа;

– жълт- този чай се обработва по начин, подобен на зеления чай, но вместо незабавното сушене след фиксацията, той се опакова в плат или хартия и внимателно се загрява във влажна среда. Това инициира процеса на неензимната и небактериална оксидация на листата, в резултат на която се получава жълтият или зеленикаво-жълтият цвят на чая.  Жълтият чай се произвежда само в Китай и е много по-рядък в сравнение с другите видове;

-зелен – този чай претърпява най-ниската степен на оксидация. Процесът се спира чрез бързо загряване на чаените листа след тяхното бране. Фиксацията се прави или с пара – японския метод, или чрез сухо изпичане в горещи тигани – традиционния китайски метод.Чаят се обработва в рамките на един или два дни след прибирането на реколтата и при правилно процедиране запазва повечето от химическите съставки на пресните листа. Вкусът на зеления чай се разнообразява или подобрява чрез вариране продължителността на фиксацията.Процесът на сушенето също се използва за създаването на различни съчетания от вкус и аромат;

tea

-улонг (улун)– при улонгите степента на оксидацията е по-голяма от тази за зеления чай, но е по-слаба от оксидацията на черния. Обикновено процесът на обработката – от увяхване до сушене, отнема 2 – 3 дни ] с относително кратък период на оксидация от няколко часа;

-черен – този  чай претърпява пълна ферментация. Преди това той се подлага на увяхване и навиване. Тези обработки предизвикват отделянето на сокове и ензими, които стимулират оксидацията. В резултат се разгражда голяма част от катехините на листата. Този чай, според китайската категоризация, се нарича червен чай;
– пу-ер – пост-ферментиралите видове чай, към които спада чаят пу-ер, след процеса на фиксация отново преминават през оксидацията. Двойно- или пост-ферментиралият чай според китайската категоризация се нарича тъмен или черен чай.

teaЧаеното растение произхожда от областите в Източна и Южна Азия и се предполага, че родината му са териториите в северната част на Бирма и китайските провинциите Юнан и Съчуан.

Пиенето на чай в Китай вероятно започва по време на династията Шан (1600 – 1046 пр.н.е.), първоначално за лечебни цели.По-късно, при управлението на династията Цин (221 – 206 пр.н.е.), чаят придобива по-широко разпространение, но популярност като тонизираща напитка придобива по време на династията Тан (618 – 907 г.). През този период чаят става известен и в съседните страни – Корея, Япония, Монголия и Виетнам. Чаят е напитка консумирана и в двора на Чингис хан, а след смъртта му и приемането на будизма в Монголия е въведен като свещена напитка от Хубилай хан.

В Европа чаят се появява в началото на 17 век. През 1610 г. се внася за първи път в Нидерландия с корабите на Нидерландската източноиндийска компания. В Англия чаят е въведен в кралския двор през 1662 г. от Катарина де Браганса. В Германия чаят се внася за първи път в средата на 17 век.  Франция се запознава с чаената напитка през 1636 г. благодарение на холандците, като първоначално тя се употребява само за медицински цели. Лекарите предписват на френският крал Луи XIV да пие чай като средство срещу подагра.

teaСпоред една от легендите за възникването на чая, е че той идва от Китай през  2737 г. преди новата ера. По това време Китай се управлява от императора Шен Нун. Известен като познавач на билките, той винаги се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил различни отвари. Откриването на чаената напитка станало случайно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкова харесал аромата и вкуса ѝ, че до края на живота си пиел единствено нея.

При приготвянето на напитката е важно правилно да се съчетаят количеството чай, температурата на водата и продължителността на запарването.

Количеството сух чай, което се използва за една чаша, зависи в голяма степен от вкуса на потребителя. Напитката се прави по-силна или по-слаба чрез количеството използван чай, а не чрез продължителността на запарването.

Надяваме се тази статия да Ви е била, както интересна, така и полезна!

 

 

 

 

Остави своето мнение

CityGo